Най-честата грешка е фирмата да седне да пише доклад за устойчивост, преди да е решила какво всъщност иска да постигне с него. Резултатът обикновено е документ, пълен с описания, без ясна посока.
Отговорността е на управителния орган, не на отдела
Член 19a от Счетоводната директива 2013/34/ЕС, вмъкнат с CSRD, поставя доклада за устойчивост в обхвата на управителния доклад и изрично възлага отговорност на административните, управителните и надзорните органи на предприятието. Това не е формалност: ако темата остане ангажимент само на един служител, процесът се проточва, защото никой с реално тегло не взима решения навреме.
Реши кой стандарт следваш и защо
Доклад по CSRD и ESRS не прилича на доброволен доклад, писан само за да покажеш добра практика пред клиенти или банка. Ако не си сигурен дали влизаш в задължителния обхват, провери го първо в статията за новите прагове.
Направи анализ на същественост
Преди да пишеш каквото и да е, трябва да знаеш кои теми са реално важни за бизнеса ти и за засегнатите от него хора. Анализът на същественост е стъпката, която определя за какво изобщо ще говори докладът, а не описателно упражнение накрая.
Провери какви данни реално имаш
Направи бърза инвентаризация: енергия, вода, персонал, безопасност на труда, съществуващи политики. В повечето фирми част от тези данни съществуват, но са разпръснати между отдели.
Кратък списък преди да започнеш
- Знаеш дали си в задължителния обхват по CSRD или правиш доброволен доклад
- Управителният орган е официално ангажиран, не само изпълнител на ниско ниво
- Направен е анализ на същественост по двете му страни
- Направена е инвентаризация на наличните данни
- Има план как докладът да се превърне в стратегия с конкретни цели
Следващата статия от поредицата разглежда двойната същественост в детайли.
Източник: Директива 2013/34/ЕС, чл. 19a, вмъкнат с CSRD (Директива (ЕС) 2022/2464).
#CSRD #УстойчивоРазвитие #ESRS #ESG #Управление
ESG Устойчивост на фирмите в България 