Всяка по-голяма банка вече публикува нещо, наречено ESG отчет. Проблемът е, че под това име се крият поне три различни документа, с различен обхват, различна методология и различна степен на задължителност. Ако четете такъв отчет, за да прецените риска или ангажимента на дадена банка към устойчиво развитие, си струва да знаете кой от трите документа държите в ръка, преди да вадите изводи от числата в него.
Три отчета, не един
Първият е докладът за устойчивост по CSRD, изграден върху европейските стандарти ESRS. Той е широк, включва верига на доставки и социални показатели, и е насочен към инвеститори и общественост. Вторият е Pillar 3 ESG оповестяването, наложено от банковото пруденциално законодателство. То е по-тясно и технически, насочено към риска, не към цялостната стратегия за устойчивост. Третият е доброволен ESG рейтинг от агенция като MSCI или Sustainalytics, който няма нормативна основа и всяка агенция смята по собствена методология.
Смесването на трите е честа грешка. Банка може да няма задължение за CSRD доклад, а въпреки това да публикува Pillar 3 ESG данни, защото пруденциалното изискване тръгва от различен праг. Двете не са взаимозаменяеми и не покриват едно и също съдържание.
Кой изобщо влиза в обхвата на CSRD
С Директива (ЕС) 2026/470 (обнародвана в Официален вестник на ЕС на 26 февруари 2026 г., в сила от 18 март 2026 г.) прагът за задължителен CSRD обхват се вдигна до над 1000 служители и нетен оборот над 450 млн. евро. Това изведе съществена част от по-малките и средни банки извън задължителния периметър. Наличието на CSRD доклад вече не е автоматично доказателство за размер или значимост, а по-скоро показва, че институцията или е над прага, или е избрала доброволно отчитане.
Pillar 3 ESG: какво реално изисква
На 22 юни 2026 г. ЕБО публикува финалния проект на Имплементиращи технически стандарти EBA/ITS/2026/02, който изменя рамката за пруденциално оповестяване на ESG риск по чл. 449а, чл. 449б и чл. 438(д) от CRR3. Референтните дати са 31 декември 2026 г. за големите и листвани институции и 31 декември 2027 г. за институции от категория SNCI (малки и несложни институции). Проектът все още предстои официално приемане от Европейската комисия към момента на писане.
Съдържанието е различно от CSRD доклада. Тук говорим за експозиция към климатичен риск по сектор, качествена информация за управлението на ESG риска на ниво институция, и показатели като GAR и BTAR. Подходът е пропорционален, така нареченият „core plus supplement“: по-малките институции попълват само базов набор от показатели, а не пълната таблица, изисквана от големите банки.
GAR и BTAR: защо почти никой не ги показва в момента
Green Asset Ratio измерва каква част от активите на банката финансират дейности, съответстващи на екологичната таксономия на ЕС. BTAR е допълващ показател за банковия портфейл извън строгия обхват на GAR. И двата звучат просто на теория, но на практика измерват само това, което подлежи на класификация по таксономията, не общата „зеленост“ на портфейла.
На 6 август 2025 г. ЕБО издаде No-Action Letter под формата на становище, което позволи на банките временно да спрат публикуването на пет от шаблоните за устойчивост, включително GAR. Като резултат, от анализирани 30 банки, само три (ABN Amro, DNB Bank и OTP Bank) доброволно оповестиха GAR за второто тримесечие на 2025 г. Пакетът Omnibus добави и суспендиране на задължителното оповестяване по таксономията за финансовите 2025 и 2026 година. Очакваното връщане на задължението съвпада с влизането в сила на новия Pillar 3 ESG ИТС, тоест края на 2026 г. за големите институции.
При банките, които все пак публикуваха GAR доброволно през 2025 г., средната стойност се повиши до около 7%, спрямо около 4% година по-рано, по данни, анализирани от ING. Ръстът обаче се дължи основно на промяна в методологията за изчисляване на знаменателя, не на реален ръст на зелено финансиране, което прави сравнението между банки, а и между години, ненадеждно в момента.
Какво не казва отчетът
Ниска или неприложима стойност на GAR не означава непременно лошо управление на риска. За банка с портфейл, съсредоточен в малки и средни предприятия, голяма част от кредитите просто не подлежат на класификация по таксономията, защото контрагентите не са в обхвата на CSRD и не публикуват нужните данни. В практиката ми това е точката, в която числото се разчита погрешно, като индикатор за ангажимент, докато всъщност е артефакт на структурата на портфейла.
Обратното също е вярно. Добре написан качествен раздел за ESG governance в Pillar 3 отчета може да звучи убедително, без задължително да отразява как решенията реално се вземат в кредитния комитет. Качествената част не е одитирана със същата строгост като финансовите показатели.
Какво да проверите, преди да извадите извод
| Въпрос | Защо има значение |
|---|---|
| Кой документ четете: CSRD доклад, Pillar 3 ESG или частен рейтинг | Различен обхват, различна методология, различна степен на задължителност |
| На каква референтна дата и ниво: индивидуално или консолидирано | Данните на групово ниво могат да прикрият проблем в конкретна дъщерна институция |
| Оповестен ли е GAR доброволно или отсъства заради Omnibus облекчението | Липсата на показател в момента не е сигнал сама по себе си |
| Сменена ли е методологията спрямо предходната година | Промяна в знаменателя прави год-към-год сравнение подвеждащо |
| Одитирана ли е количествената част, или е само добавена qualitative секция | Различна степен на увереност в достоверността на данните |
Заключение
Установени факти: прагът на CSRD е вдигнат с Директива (ЕС) 2026/470, EBA/ITS/2026/02 е публикуван като финален проект на 22 юни 2026 г. с референтни дати 31.12.2026 и 31.12.2027, а задължителното оповестяване по таксономията е суспендирано за 2025 и 2026 финансова година след No-Action Letter от 6 август 2025 г. Отворено остава кога точно Европейската комисия ще приеме официално финалния ИТС акт, а до тогава банковите ESG отчети остават смес от завършена регулация и преходен период. Четете числата с тази рамка предвид, не като завършена картина.
#ESG #Pillar3 #GAR #BTAR #CSRD #устойчиворазвитие