ESG в земеделието: какво реално се прилага за българските стопани

От

Земеделски производител ме пита как да „се справи с ESG“. Въпросът обикновено тръгва в грешна посока, защото почти никой български земеделски стопанин не е пряко задължен по CSRD, CSDDD или EU Taxonomy. Прагът за задължителна отчетност мина покрай тях отдавна. Натискът, който реално усещат, идва отстрани: през купувача, през банката или през схемата за директни плащания. Точно там е практическата работа, не в четенето на регламенти, които не ги засягат пряко.

Защо прякото задължение почти никога не важи

След Omnibus Directive (ЕС) 2026/470 прагът за CSRD е над 1000 служители и над 450 милиона евро оборот. CSDDD, изменена със същата директива, е фазирана по размер: първата фаза обхваща компании над 5000 служители и 1,5 милиарда евро оборот, а третата (най-ниският праг) над 1000 служители и 450 милиона евро, при национално транспониране до 26 юли 2028 г. и прилагане от 26 юли 2029 г. за компаниите, отговарящи на прага. Нито едно българско земеделско стопанство не е близо до тези цифри.

EU Taxonomy е отделен случай. Финансовите институции и големите компании я прилагат, но първичното земеделие (отглеждане на култури, животновъдство) все още не фигурира сред дейностите с приети критерии за съществен принос в Делегирания акт по климата. Само горското стопанство е включено. Стопанство, което иска да докаже таксономично съответствие на основната си дейност, към момента буквално няма къде да го направи, защото критерият не съществува.

Натискът идва по три различни канала

Първият канал е веригата на доставки. CSDDD след Omnibus насочи задължението за надлежна проверка предимно към преки (tier 1) доставчици. Ако продавате на голям преработвател, износител или търговска верига, която самата е в обхвата на директивата, тя ще поиска от вас данни (произход на суровината, условия на труд, понякога геолокация на парцела), не защото законът ви задължава пряко, а защото задължава нея и тя пренасочва изискването надолу по веригата.

Вторият канал е банковото финансиране. При преглед на досиета по гаранционни схеми виждам, че секторният риск по NACE код поставя интензивното земеделие в различна категория от търговията на дребно, независимо дали стопанството изобщо подлежи на законово ESG отчитане. Това не е глоба, а по-висока рискова оценка, която може да се отрази на условията по кредита. Писал съм по-подробно как точно банката чете банковия ESG въпросник, а логиката там важи и за земеделски кредитополучатели.

Третият канал е условността по директните плащания. Регламент (ЕС) 2021/2115 обвързва пълния размер на подпомагането по Стратегическия план за ОСП с Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и Законоустановените изисквания за управление (ЗИУ), администрирани у нас от ДФЗ. Условността не се нарича ESG, но работи точно като него: несъответствие намалява или отнема плащането. Според данни на Agri.BG от април 2026 г. Европейската комисия наложи на България финансова корекция от 2% за периода 2021 до 2023 г. по линия на кръстосаното съответствие, което се равнява на около 4,47 милиона евро. Санкцията пада върху бюджета на схемата, но показва, че контролът по условността не е формалност.

EUDR засяга тесен, но конкретен кръг производители

Регламент (ЕС) 2023/1115 за продуктите без обезлесяване обхваща едър рогат добитък, какао, кафе, палмово масло, каучук, соя и дървесина. За българското земеделие това означава основно животновъди, работещи с говеждо месо и кожи за преработватели или износители, и оператори в дървесния сектор, не зърнопроизводители или зеленчукопроизводители за вътрешния пазар. Регламент (ЕС) 2025/2650 отложи прилагането трети път: за средни и големи оператори то започва на 30 декември 2026 г., а за микро и малки предприятия на 30 юни 2027 г. Разглеждал съм механизма по-подробно в отделна статия за EUDR. Кой точно попада в обхвата зависи от конкретния продукт и пазара, за който работи стопанството, не от факта, че то е земеделско.

Матрица на реалната изложеност

МеханизъмКой е пряко задълженКак засяга стопанствотоСтатус / срок
CSRD / CSDDD (след Omnibus)Големи преработватели, изкупвачи, износителиИзискват данни от преки доставчици по договор, не по законТранспониране 2028 г., прилагане от 2029 г.
Условност по ОСП (Регламент 2021/2115)Всички получатели на директни плащанияЗагуба на част или цялото подпомагане при неспазване на ДЗЕС/ЗИУДействащо, годишен контрол от ДФЗ
EUDR (Регламент 2023/1115, изм. с 2025/2650)Говеждо месо, кожи, дървесина и производниПроследимост до парцела, забрана при обезлесяване след 2020 г.30.12.2026 г. (средни/големи), 30.06.2027 г. (микро/малки)
Банкови ESG въпроснициВсеки кандидат за кредитВлияе на рисковата оценка и понякога на цената на финансиранетоДействащо, варира по банка
EU TaxonomyФинансови институции, големи компанииПървичното земеделие все още няма приети критерии за съответствиеДействащо за сектора, неприложимо пряко за фермата

Практически чеклист по канал на изложеност

  • Ако продавате на голям преработвател, изкупвач или търговска верига: подгответе основна проследимост на суровината (произход, партиди, при животновъдство и геолокация на парцела). Първото искане обикновено е обикновена таблица, не сертификат.
  • Ако кандидатствате за банково финансиране: съберете предварително данни за енергийни разходи, торови и водни практики, съответствие с ДЗЕС. Това пряко влиза в скоринга, независимо дали банката го нарича ESG.
  • Ако получавате директни плащания: пазете документация за сеитбооборот, буферни ивици покрай водни обекти и почвено покритие. Проверките по условността са реални, не хипотетични, както показва корекцията на България за 2021 до 2023 г.
  • Ако работите с говеждо месо, кожи или дървесина за износ: започнете събиране на геолокационни данни за парцелите сега, преди срока през декември 2026 г., а не след него.

ESG в земеделието на практика не е нормативен въпрос за повечето стопанства, а въпрос на договорни отношения с купувача и на риск профил пред банката. Стопанство, което подготви тези данни отсега, преговаря от по-силна позиция и с двамата, вместо да реагира под натиск в последния момент.

#ESG #земеделие #CSDDD #ДФЗ #ОСП #EUDR #банковофинансиране