От 2028 г. българските фирми ще кандидатстват за европейско финансиране по различна логика. Европейската комисия предложи единен фонд, който събира кохезионната политика, общата селскостопанска политика, рибарството и част от инструментите за миграция и сигурност в един национален план за всяка държава членка. По-малко отделни програми не значи автоматично по-малко изисквания, особено на ESG фронта, и точно затова темата заслужава внимание сега, а не през 2028 г.
Какво се променя структурно
На 16 юли 2025 г. Европейската комисия представи предложението си за Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г. Заложеният бюджет е близо 2 трилиона евро (около 1,26% от брутния национален доход на ЕС), спрямо около 1,211 трилиона евро (1,13% от БНД) в настоящата рамка 2021-2027 г.
Най-голямата част от новия бюджет, над 865 млрд. евро, е заложена в единен фонд, който обединява Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, двата фонда на Общата селскостопанска политика, фонда за рибарство и аквакултури, както и част от финансирането за убежище, миграция и управление на границите. Вместо десетки отделни оперативни програми, всяка държава членка ще подготви един национален и регионален партньорски план (НРПП), разделен на глави по сектори. За целия ЕС се предвиждат основно 28 такива плана: 27 национални плюс един за Interreg.
Процедурата по одобрение също се променя. Държавите членки трябва да предадат плановете си на Комисията по правило до 31 януари 2028 г. След това Комисията изготвя предложение за решение на Съвета за изпълнение (Council Implementing Decision), което Съветът трябва да одобри в срок от четири седмици. Досега операционните програми се одобряваха с решение на самата Комисия, не на Съвета. Това е съществена промяна в баланса на управление между институциите.
Земеделието губи отделния си фонд за пръв път от 1962 г.
За българските земеделски производители промяната е особено чувствителна. За пръв път от създаването на Общата селскостопанска политика през 1962 г. не се предвижда самостоятелен фонд за земеделие. Двата досегашни стълба, директните плащания и развитието на селските райони, влизат в единния фонд. Българският министър на земеделието изрично възрази срещу това сливане, като предупреди за риск от намалена конкурентоспособност и нарушен баланс между икономическа, социална и екологична устойчивост. Европейската сметна палата от своя страна предупреди за административен хаос и забавени плащания при прехода.
Конкретните цифри за България вече са известни в чернова. По линия на директните плащания са предвидени 6,2 млрд. евро, а за развитие на селските райони още 1,4 млрд. евро. Общо 7,6 млрд. евро за седемгодишния период, при 7,89 млрд. евро в настоящата рамка. Това е номинален спад, не ръст, въпреки че общият бюджет на ЕС расте. Тези цифри обаче не са гарантирани. Комисията вече предлага 24 процента съкращение на защитения бюджет за ОСП спрямо по-ранни очаквания, а към края на август 2026 г. шест държави членки (Германия, Швеция, Австрия, Дания, Нидерландия и Финландия) настояват дори за по-дълбоко орязване на целия бюджет на ЕС, с няколкостотин милиарда евро по-малко от предложението на Комисията. Европейският парламент върви в обратна посока и иска нови данъци на ниво ЕС, за да се запази финансирането на ОСП поне на сегашните нива. Целта е споразумение до края на 2026 г., но крайният резултат за българското земеделие остава отворен въпрос.
Орязване или нови данъци: битката, която ще определи размера на фонда
Двете страни в спора предлагат различни решения. Шестте държави, споменати по-горе, настояват бюджетът да се свие с балансирани съкращения във всички пера, включително земеделието и кохезията. Европейският парламент върви в обратна посока: през април 2026 г. официално прие позиция за преговори, в която определя кохезионната политика като „червена линия“ и настоява ОСП, общата политика за рибарството, кохезионната политика, Европейският социален фонд и фондът за вътрешни работи да запазят собствени бюджетни кредити, а не да се разтворят напълно в дискреционната част на единния фонд. С други думи, точно колко „единен“ ще бъде единният фонд в крайния регламент, все още не е решено.
За да финансира по-високата си амбиция, Парламентът разчита на нови „собствени ресурси“ на ниво ЕС: цифров данък, данък върху криптоактиви, данък върху онлайн хазарта, споделяне на приходи от акцизи върху тютюневи изделия и предложение за общоевропейско корпоративно облагане (CORE). Европейският съвет възложи на ирландското председателство да представи „амбициозен и балансиран пакет“ от нови собствени ресурси до срещата на върха през октомври 2026 г. Според Института за пазарна икономика най-малко 300 големи компании в България биха попаднали в обхвата на CORE, а страната ни е сред тези с най-силен отрицателен ефект от споделянето на тютюневите акцизи на ниво ЕС. Приемането на нови собствени ресурси изисква единодушие в Съвета и одобрение от държавите членки по техните национални процедури, така че дори договорен пакет остава политически крехък.
Старата и новата рамка една до друга
| Елемент | МФР 2021-2027 | МФР 2028-2034 (предложение) |
|---|---|---|
| Бюджет на ЕС общо | ~1,211 трлн. евро (1,13% от БНД) | ~2 трлн. евро (1,26% от БНД) |
| Програмни документи | Множество отделни оперативни програми | Основно 28 национални и регионални партньорски плана |
| Одобрение на плана | Решение на Европейската комисия | Решение на Съвета за изпълнение (CID) |
| Фонд за земеделие | Отделен (ЕФГЗ и ЕЗФРСР) | Влиза в единния фонд |
| Средства за БГ земеделие | 7,89 млрд. евро | 7,6 млрд. евро (предложение) |
Какво знаем за ESG условността, и какво все още не
Комисията определя кохерентност, опростяване и гъвкавост като трите стратегически приоритета на новата рамка. На практика опростяването означава по-малко отделни правилници и общ портал за кандидатстване, но не непременно по-леки екологични условия. Принципът „не нанасяй значителна вреда“ (DNSH), който днес е хоризонтално изискване към почти всеки проект, финансиран с европейски средства, се очаква да остане в някаква форма и в единния фонд. Точният му обхват и точният дял от бюджета, заделен за климатични и екологични цели, обаче все още не са финализирани и подлежат на договаряне между Съвета и Парламента през следващите месеци. Който чете, че DNSH отпада, чете предположение, не регламент.
При преглед на проектни досиета по настоящите програми виждам, че ESG документацията рядко изчезва при опростяване на процедурите. Тя обикновено се мести от отделен формуляр в общ раздел на по-широк план. Очаквам същото да се случи и с НРПП: DNSH проверката и таксономичните препратки вероятно ще станат стандартна глава в плана, вместо отделен документ по всяка програма.
Практически изводи за българските фирми
- Новото райониране на България вече има конкретна форма. Законопроектът за изменение на Закона за регионалното развитие, публикуван за обществено обсъждане през юли 2026 г., окрупнява досегашните шест статистически района в четири нови: Северен, Източен, Южен и отделен Столичен район с територията само на Столична община. Целта е София да не влече нагоре статистиката на съседни области като Перник, Кюстендил и Стара Загора, за да не им отнема достъп до по-високо съфинансиране. Новата карта е обвързана с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и влиза в сила от 1 януари 2027 г. Ако проектът ви е в област извън София, тази промяна може да подобри процента ви на съфинансиране.
- МРРБ проведе срещи със Съвета по регионална политика и регионалните съвети по новото райониране през юли и август 2026 г., а регионални консултации за програмите Интеррег и НРПП текат от началото на 2026 г. (първата беше във Видин през февруари). Участието в тях е начин да повлияете на приоритетите, преди регламентите да бъдат окончателно приети.
- За земеделски производители: министърът на земеделието поддържа позиция, че ОСП не трябва да влиза в единния фонд и настоява за запазване на двустълбовия модел с директни плащания. Позицията все още се договаря на европейско ниво, а номиналният спад спрямо текущия период вече е заложен в предложението на Комисията.
- За всички кандидатстващи по бъдещи процедури: подгответе ESG и DNSH документацията си отсега, а не когато регламентът влезе в сила. Опростяването на структурата не намалява обема на изискваната информация, а я концентрира в по-малко документи.
Преходът към единния фонд е най-мащабната реформа на европейското финансиране от десетилетия. За българските фирми практическият извод е прост: правилата ще са по-малко на брой, но всяка от тях ще тежи повече. Струва си да следите преговорите сега, докато все още има възможност за влияние върху окончателния текст.
#МФР20282034 #ESG #кохезионнаполитика #DNSH #ОСП #европейскофинансиране #МСП
ESG Устойчивост на фирмите в България 