В статията за подготовката преди доклада споменах, че стратегията превръща доклада в инструмент за управление. Тук стигам до най-трудната част: как изглежда цел, която реално работи.
Защо повечето цели не издържат
„Ще намалим въглеродния си отпечатък“ не е цел, а посока. Няма базова година, няма процент, няма срок. Когато дойде моментът за отчитане на напредъка догодина, никой не може да каже дали фирмата се е справила.
Какво изисква ESRS за всяка цел
ESRS 2 съдържа обща минимална изисквана информация за проследяване на цели, позната със съкращението MDR-T: базова година и стойност, обхват на целта, срок, и начин на измерване на напредъка. Ако публикуваш цел без някой от тези елементи, тя технически не отговаря на изискването, дори да звучи добре в текста.
Разлика между амбиция и обещание
Не всяка цел трябва да е сигурна на сто процента. Има разлика между амбициозна цел, призната като трудна, и обещание, представено с увереност. Проблемът е мълчаливото представяне на несигурна амбиция като сигурен резултат.
Външна проверка на амбицията
За климатични цели все повече фирми търсят валидиране от Science Based Targets initiative, независима организация, която проверява дали заявената цел реално съответства на научните пътища за ограничаване на затоплянето. Валидацията не е задължителна по ESRS, но добавя доверие, което самостоятелно заявена цел трудно постига.
Свързване с реални бизнес решения
Цел без план как ще бъде постигната е декларация с намерения. Ако целта е намаление на енергийния разход, зад нея трябва да стои конкретно решение: смяна на осветление, инвестиция в по-ефективно оборудване, договор с доставчик на зелена енергия.
Ако вече знаеш кои ESRS стандарти важат за теб, следващата стъпка е да поставиш цел за всяка тема, а не да я оставиш описателна.
Източник: ESRS 2, минимални изисквания за проследяване на цели (MDR-T); Science Based Targets initiative.
#ЦелиЗаУстойчивост #ESRS #SBTi #ESG #CSRD
ESG Устойчивост на фирмите в България 